Не искам да има блог

Бях изтрила всичко тук и си бях обещала, че няма да пиша повече. Исках да има истински разговор, истински отношения, истинска отдаденост. Настояваш, че ни куца комуникацията, но няма нито един път да съм казала нещо, което не ми харесва и да не съм предизвикала избухване от твоя страна с последващо игнориране.

За това как ме убива от вътре твоето игнориране няма и да говоря... с всеки изминал ден има все по-малко радост и спонтанност в мен. Може би това се стремиш да постигнеш - да съм изгасена, сива... но стига за това.

Искам да съм само в конкретната тема. 

За мен отношенията с теб са нещо свято и недосегаемо. Аз имам наш свят и живея в него, където и да си ти и както и да се отнасяш с мен. Може би и заради това ми се отразява толкова на всичко, когато сме зле. Всички, които съм допуснала да се приближават до мен в определени моменти, знаят, че ти си краля и приоритета и каквото и да се случва, те са второстепенни. Каквото и да правя, обаждаш се ти и моя свят спира. Дори Калина шепка само по спешност. Ти идваш и всички изчезват за мен, съществуваме само ти и аз и децата ни. Като и те са на второ ниво, след теб. За мен сме ти и аз, ние, тези, които сме заедно за добро и зло, за да преборим второто и да стигнем далеч в нещата и във времето. Един свещен съюз, една огромна моя любов. За други мъже е нелепо и да се мисли, който си позволи, моето усещане е как се осмелява да усквернява моя свят?! Аз принадлежа на Владислав!

А ти... Първо искам да ти кажа колко съм добре с теб, когато си добре! Наистина ти се промени в отношението си към мен. Наистина правиш неща за нас. Но... Владислав си е Владислав. Вълка козината си мени... И въпреки, че с мен си различен, с останалия свят и с твоя живот си си същия. За теб е много важно как те отразяват другите, непрекъснато се оглеждаш в чуждите очи и най-вече женските. Леко ти е поведението с жените, всички си мислят, че могат да флиртуват с теб, колко пъти си затварял телефона в мое присъствие, защото знаеш как си позволяват да говорят с теб. Но в мое отсъствие го правят и аз трябва да се правя, че нищо не знам... А в такъв случай тази жена моментално се слага над жената, с която е този мъж и я гледа с насмешка. За това и българките в Германия ме обсъждат с критика. Така ще стане и с тази. Аз тези дни мислех да дойда в апартамента ти, за какво трябва да даваме пари навън, като че ли нямаме легло, не съм принцеса, какво повече ни трябва? Но ти направи неприятно за мен да се появя там. Отделно ти си привлечен, каквото и да твърдиш. Може и да не е твой тип (междудругото аз май съм най-далече от твоя тип!), но това, което тя ти прави ти гъделичка мъжкото. А ти самия в събота ми каза - един мъж се чувства привлечен от това как го кара да се чувства една жена. И аз съм постоянното присъствие от 20 год., даденост. Може би моето отношение, колкото и да ти показвам, че те харесвам страшно много и ти се възхищавам, вече не ти носи илюзия. Не равнувам, повярвай ми, просто това е неприятно за мен. 

Мога да го разбера, твоята същност е такава, колкото повече. Не те обвинявам, просто ми е много тъжно... И ти се караш с мен, не искаш да отстъпиш, разбираемо е - то е част от теб... Нараняваш мен, за да запазиш себе си. Не ти се сърдя дори.

И другата тема, която не е причина за дискусията от оная вечер, но също е твоя непроменима черта - е твоето минало! Никога, никога няма да има за теб нищо по-значимо и го браниш яростно. Не позволяваш на настоящето да се прояви. 

Спалнята в Благоевград - това е легло, което донесе жена ти - тази, на която даде всичко, което на мен отказваш. Тази, за която неколкократно си ми заявявал - аз си я обичам и съм имал хубаво семейство, никога не бих я сменил за теб. И аз трябва да спя на нейното легло, да знам, че винаги ще съм тази, която просто получава остатъците, защото, както ти казваш - ти вече всичко друго си дал! След това през това легло минаха десетки кой знае какви, но включително и Тя! И аз трябва и нейната енергия да попивам. Защото ти не искаш да оставиш миналото си. Не да го зачертнеш, както ми крещиш, когато те моля! А да го оставиш на местото му - в миналото! Не, ти го живееш в теб всеки Божи ден! Аз съм това, което се случва в настоящето, докато ти живееш в миналото.

Аз смених матрака когато видях, че ти имаш обвързващи отношения с мен. Редекорирах спалнята, за да е твоя.

И ти на два пъти каза, че аз искам да те оставя. Нищо подобно! За това аз те чакам 20 години! За това съм влюбена като 15 годишна до ден днешен! За това правя немислими за мен неща, за да има шанс да има нас! За това винаги искам да говоря за всичко с теб и си ми референт за всяко мнение! За това цитирам на всички - Владислав мисли, че...! За това те боготворя пред всичките ми познати! За това те включвам в семейството си и в екскурзии с роднини! За това загърбих семейството, от което излезнах! За това си, може да се каже, единствения мъж, с когото съм правила секс и до ден днешен те желая както първия ден!

Присмиваш се, че съм прозаична и мелодраматична. След като не мога да го кажа свободно пред теб, се опитвам да ти го предам по някакъв начин.

Толкова загубена не съм се чувствала никога... Не мога дори да плача. Времето минава, а нищо между нас не се развива в никаква посока. Да, по-добър си с мен. Но аз съм си тази, с която се виждаш. И след толкова години и възможности и при горните две непреклонни твои черти, е наивно да вярвам, че нещо някога ще ме направи твоя живот и твоята жена! Срещи... И да, много ми е хубаво! Но не мога повече... Сигурно има непреклонна черта и от мен - да искам да имаме дом, живот, да съм единствена, другите да не си мислят, че имат право да флиртуват с теб! 

Непреодолимо несходство в характерите, каза ти веднъж...

Различни сме. Аз харесвам това. Допълваме се. Щеше да е скучно, ако бяхме еднакви. И както ти казах - докато нещата са между нас двамата - всичко може да се разреши. Но ти не си сам. Вие сте Ти, миналото ти, жените, на които се харесваш. А те са почти всички, напълно наясно съм с това. Проблема не са те, за това и ти казах полу-шега полу-истина - аз няма да се срещам с нея, за да и казвам, внимавай аз съм с Владислав. Аз знам, че тя те иска. Но това не ме притеснява. Изобщо не ревнувам! За мен единственто, което е важно, е че ти си обвързан с мен и твоето поведение в ситуацията. И тук съм наранена, не е ревност.

Мисля, че си ме разбрал за всичко. Ти си прекалено интелигентен и имаш дълбока чувствителност. 

Не ми крещи, не ме обиждай, моля те! Достатъчно ми е тежко... 

Давам си сметка, че може би трябва да се откажа от теб. След като и за теб е задух моята същност... Но не се сърдя. Нямам намерение да правя скандали, още по-малко да водя войни с теб. Просто се предавам. Просто те обичам прекалено много, за да искам да те задушавам. Моля се на Бог всеки ден да си добре, да намериш колкото се може по-скоро мястото и жената, хората, които ще те накарат да се почувстваш у дома и да изпиташ блаженство. Да искаш да се скриеш там от целия свят и тогава да искаш ти самия да правите неща, които да ви доставят удоволстве, а не както сега да се примиряваш заради мен. Аз го изпитвам с теб. И ти заслужаваш да го изпиташ! И се моля да ви бъде взаимно! Ти заслужаваш много! Заслужаваш небето долу на земята, защото мина през ада в живота...

Обичам те! Всеки Божи ден ще се моля за твоя живот!